Маршрут с жълта маркировка
Начало и край на маршрута – гр. Исперих – хижа „Ахинора“ – гр. Исперих (кръгов)
Степен на трудност – ниска
Продължителност – 3 часа в едната посока
Дължина – 9 км в едната посока
Споделен маршрут (пешеходен и вело)
Сезонен туризъм – през зимния сезон и при обилни валежи има участъци, които са трудни за преминаване
Това е един от старите пешеходни маршрути, по който исперихчани се отправяли на разходка до историческата местност Демир баба теке.
Началото започва от центъра на гр. Исперих.
Старото име на града е Кеманлар. През 1934 г. е преименуван на село Исперих, а за град е обявен през 1960 г. Местните жители свързват избора на новото име с древна легенда, разказваща за конница с предводител хан Аспарух/Исперих, която стигнала до място с гъсти гори, но безводно. Конете риели в земята неспокойно и тогава чудодейно бликнала вода. Предводителят им приел това за знак, че земята приема своите нови господари и създал държава. Днес гордо в сърцето на града се издига паметник на основателя на Българската държава.
От площада в центъра на град Исперих тръгваме на юг-югозапад по ул. „Васил Левски“ до Т-образно кръстовище и табели указващи пътя за град Русе. Продължаваме на северозапад по улица „Никола Вапцаров“ до излизането ни от очертанията на населеното място. Подминаваме табелата с името на града и тръгваме по първия вдясно черен път пресичащ нивите. В най-ниската част преминаваме покрай разрушен мост и следваме коларския път. Той ни отвежда до стар чакълест път, някога свързващ града със село Свещари. Неговата прохлада ще ви съпътства до края на гората, докато се стигне до асфалтовия път за с. Свещари. Отправяме се на север към селото до точката, от която вляво започва черен път през нивите, който ни отвежда до Водонапорната кула и групата могили издигащи се на хоризонта.
Това е южната група могили от Източния могилен некропол. Най-известна сред тях е Голямата Свещарска/ Омуртагова могила (обект №1). Освен, че е най-високата могила в некропола, тя е и най-високата в СИ България и първата обявена за Българска старина през 1927 г. В нея е разкрита частично демонтирана още в древността монументална гробница с полуцилиндричен свод. Над нея е изградено временно защитно покритие. През 2012 г. в могилния насип е открито златно съкровище, поставено в дървено сандъче. Съкровището може да бъде видяно в Археологическия музей в гр. София. Според проучвателя могилата е издигната по време на тракийския владетел Котела, а откритата гробница може би е неговия дом за вечността.
След кратката почивка трасето ни преминава през дъбовата гора на АР „Сборяново“.
Едно от големите богатства на Община Исперих са горите, които съставляват 20% от територията ѝ. Част от горския фонд се намира на територията на Археологически резерват "Сборяново".
По черен горски път се спускаме до един от меандрите на р. Крапинец.
В долината на реката се срещат бряст, смесен със зимен дъб, клен, ясен, липа и габър.
Местността се казва „Бювен касаба“, чието име означава „Град на доверието“.
През дървен мост преминаваме на отсрещния бряг, а пътеката пресича ранносредновековно болярско имение от IХ-ХI в.
В болярското имение са разкрити представително жилище, малък християнски параклис, работилници и стопански сгради. Вкопаната част на постройките е облицована с камък, а наземната вероятно е била от дърво. В имението са открити оскъдно количество материали – предимно фрагменти от керамични съдове, шила от животински кости и други предмети на бита. Ценна находка е бронзов кръст-реликварий с врязан надпис „Исус побеждава“ и „Богородице помагай“. Имението е било изоставено от своите обитатели, вероятно заради размирици в края на Х век – началото на ХI век.
Вървейки през гората има вероятност да се срещнете с различни животински обитатели.
Територията на археологически резерват „Сборяново“ е предпочитано убежище на различни видове птици. Тук гнездят: сокол орко, мишелови, четири вида кълвачи, синигери, славеи, чапли, пчелояди, лястовици и др., общо 47 вида птици, от които 10 са вписани в Червената книга на Република България, а три от тях и в Червената книга на Европа. На територията на резервата могат да се видят преминаващи или пасящи сърни, елени, диви свине. Срещат се лисици, порове, язовци, диви зайци, костенурки и змии. Откритите полски части се обитават от полски мишки и лалугери, като последните са голяма популация. (обект № 2)
В края на разходката достигаме хижа „Ахинора“.
Тя е построена, в този райски кът през 70-те години на ХХ в. и е еднотипна с още няколко хижи в българските планини. Името на хижата не е случайно. То е свързано с легендите за конницата на хан Аспарух, която спряла тук и владетелят припознал земята като своя. Как се е казвала неговата съпруга не знаем, но един разказ на писателя Николай Райнов й дава името Ахинора, което значи „мирис на теменуги“. Ако изключим художествената литература, теориите за етимологията на името Ахинора са неясни. Според някои източници Ахинора е производно на персийката дума „ahuna”, която означава „господар”, „могъщ”.
Тук можем да отдъхнем, да се подкрепим с напитка и похапнем, преди за поемем обратно по същия път към град Исперих.
